Вие сте учител, който с удоволствие е ходил на работа до скоро, обича децата и се радва на всеки техен малък успех. Но не знаете защо ви е все по-трудно да станете сутрин от леглото. Започвате да се ядосвате все по-често на това, че учениците не следват инструкциите в час и като че ли са станали много шумни. А и поредните документи, които искат от вас да попълните МНОГО спешно, защото трябва да се изпрати справка.  

Чудите се къде изчезна удоволствието от работата. Дали пък не е време на смените училището? Няма ли вече да има почивка, за да си почине малко човек?

Това не са прищевки или просто натрупана умора. Това са едни от симптомите на професионалното прегаряне - бърнаут, които често пренебрегваме и си мислим, че ако се наспим или през лятната ваканция ще ни “мине” и ще бъдем вече заредени за работа. Понякога смятаме, че ако сменим работното място, нещата ще се подобрят. Но за съжаление не се получава.

Какво е бърнаут?

Синдром на професионалното изгаряне (англ. burnout)  е понятие, въведено в психологията от американския психиатър Херберт Фрайдинбергер през 1974 г. Той го използва в своята статия “„Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ след като е забелязал специфичните симптоми сред свои колеги. 

Общоприето определение за бърнаут е: Свързано с работата състояние на изтощение, което възниква сред служителите. Състоянието се характеризира с изключителна умора, намалена способност за регулиране на когнитивните и емоционални процеси и психическо дистанциране.

Развитието на синдрома e пропорционално на несъответствието между личност и професия. Кристина Маслах (преподавател по психология в Университета в Бъркли, Калифорния, САЩ) определя шест основни области на несъответствие:

1. Изисквания към работещия и неговите реални възможности

2. Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол

3. Вложени усилия в работата и недооценка на приносите

4. Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив

5. Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата

6. Етични принципи на личността и изискванията на работата

Как да разберем дали “изгаряме”? 

Ако сте изправени пред изисквания и стрес на работното място, които изглеждат непоносими, и често сте изпитвали следните симптоми през последните седмици, това може да е знак, че сте на ръба на изгарянето:

• Чувствате се психически изтощени - Постоянната умора и липсата на енергия са сред първите признаци на бърнаут. Дори след почивка усещате, че не сте напълно възстановени и ви е трудно да започнете новия работен ден.

• Трудно ви е да се почувствате ентусиазирани от работата си - Постоянната умора и липсата на енергия са сред първите признаци на бърнаут. Дори след почивка усещате, че не сте напълно възстановени и ви е трудно да започнете новия работен ден.

• Имате проблеми с концентрацията по време на работа - Трудно ви е да се фокусирате върху задачите, забравяте важни неща и често губите нишката на мислите си. Това може да доведе до грешки и допълнителен стрес.

• Понякога реагирате прекалено остро на работа, без да искате - Трудно ви е да се фокусирате върху задачите, забравяте важни неща и често губите нишката на мислите си. Това може да доведе до грешки и допълнителен стрес.

Симптомите могат да бъдат както психически, така и физически. 

10 най-чести симптома на прегарянето

1. Силно психологическо, емоционално и физическо претоварване

2. Постоянна умора

3. Чувство за безнадеждност

4. Усещане за страх и безизходица

5. Депресия

6. Неспособност за справяне с ежедневните задачи

7. Липса на желание за общуване

8. Влошаване на отношенията с околните

9. Липса на мотивация

10.Затваряне в себе си

Фази на развитие на професионалното прегаряне

Бърнаутът не се случва за една нощ. Той е продължителен и може да се раздели на следните няколко фази:

• Ентусиазъм - По време на тази фаза индивидът е значително удовлетворен от своята работа. Чувства се преливащ от енергия и ентусиазъм и всичко му се струва възможно.Той обича своята работа, харесва колегите и организацията, за която работи. Дейността му носи удовлетворение и потенциал за развитие.

• Застой - В тази фаза засегнатият започва да разбира, че неговите очаквания и надежди, по отношение на професията, работодателя и колегите, са били малко прибързани. Появява се умора, проблеми със съня, загуба на интерес към основаната дейност, която започва все по – осезателно да губи своята привлекателност и продуктивността му значително намалява.

• Раздразнителност - Повишеният интерес към работата постепенно отстъпва и се заменя с постоянно раздразнение и чувство на умора, цинизъм и обвиняване на работодателя за състоянието, в което човек се намира. Много често се изменя ритъмът на хранене и сън. Нерядко се увеличава консумацията на алкохол, медикаменти, наркотици, развива се повишена страст към пазаруване. Това е последната фаза, която позволява едно по- безболезнено и без критични последици завръщане към нормалния живот, ако синдромът бъде забелязан и се започнат стъпки към преодоляването му.

• Апатия  - Това е последният стадий на пълното “изгаряне”. Между първата и последна фаза обикновено има разстояние от няколко години, но може да се достигне и за няколко месеца. Основният симптом в тази фаза е чувството на отчаяние. Страдащият се чувства „изцеден” и единственият изход, който вижда, е напускане на работата.  По голяма част от страдащите се смятат за за виновни за случилото се и в следствие на отчаянието не виждат изход от ситуацията. Кризата се изживява като не се вижда смисъл не само в работата, но и в живота като цяло. Човек чувства, че се е провалил.  

Стратегии за превенция на бърнаут

1. Развитие на емоционална устойчивост

• Практикуване на техники за управление на стреса като медитация и дихателни упражнения помага за регулиране на емоциите и повишаване на устойчивостта.

• Участие в групи за емоционална подкрепа дава възможност за споделяне на преживявания и получаване на съвети от колеги.

• Развиване на умения за справяне с конфликти намалява напрежението в работната среда и подпомага по-добрата комуникация.

2. Подобряване на работната среда

• Намаляване на административната тежест чрез автоматизиране на процесите и делегиране на задачи.

• Насърчаване на култура на подкрепа сред колеги и ръководство за подобряване на работната атмосфера.

• Въвеждане на програми за професионално развитие за повишаване на удовлетвореността от работата.

3. Баланс между работа и личен живот

• Ясно разграничаване на работното и личното време чрез ефективно планиране на задачите.

• Приоритизиране на почивката за предотвратяване на хроничната умора.

• Намиране на хоби като източник на радост и разтоварване.

Бърнаутът е все по-често срещан проблем сред работещите в образователната сфера. Осъзнаването на признаците на изтощение и предприемането на активни стъпки за превенция са ключови за дългосрочното благополучие в професията. Създаването на балансирана работна среда, поставянето на ясни граници и търсенето на подкрепа от колеги и професионалисти могат значително да намалят риска от прегаряне.

Учителската професия е изпълнена с предизвикателства, но също така носи огромно удовлетворение и възможност за позитивно въздействие върху бъдещите поколения. Грижата за себе си не е егоизъм – тя е необходимост, която ни позволява да продължим да вдъхновяваме, мотивираме и обучаваме с енергия и ентусиазъм.

Ако усещате симптоми на бърнаут или се намирате в риск, не отлагайте да предприемете действия. Потърсете помощ, създайте си устойчиви навици за почивка и саморефлексия, и помнете – най-добрият учител е този, който първо се грижи за себе си, за да може пълноценно да се грижи за своите ученици.

Източници: 

• Психология :: Въпросник за изследване на емоционално изгаряне – бърнаут (Дж. Гринберг, 2002) 

• Burnout: identifying people at risk 

• Емоционалното изгаряне в учителската професия | Uchiteli.bg 

• Професионално прегаряне