Представете си следната ситуация.

От известно време усещате, че не сте удовлетворени от работата си. Всяка сутрин ставате с усещането, че нещо трябва да се промени, но не знаете какво. Споделяте това с близък човек и веднага получавате съвет: „Смени училището.“

На следващия ден разговаряте с колега. Той е на друго мнение:„Остани. Навсякъде е едно и също.“

В социалните мрежи попадате на публикация, която ви убеждава, че трябва да напуснете зоната си на комфорт. В същото време друг автор твърди точно обратното – че решението е да проявите повече търпение. Колкото повече мнения чувате, толкова по-трудно ви става да вземете решение.

Тази ситуация не е необичайна. Всеки ден получаваме десетки съвети – от близки, колеги, книги, подкасти, социални мрежи и все по-често от изкуствения интелект. Повечето от тях са дадени с добро намерение. Въпреки това не винаги ни помагат да намерим най-подходящото решение.

Защо толкова често търсим съвет?

Когато сме изправени пред важен избор, е естествено да потърсим мнение от човек, на когото имаме доверие. Погледът на страничен наблюдател може да ни помогне да видим ситуацията от различен ъгъл, да открием възможности, които сме пропуснали или да избегнем прибързано решение. 

Търсенето на съвет само по себе си не е проблем. Проблемът възниква тогава, когато започнем да търсим човек, който да вземе решението вместо нас.

Защо един добър съвет невинаги е правилният съвет?

Всеки човек взема решения, воден от своя житейски опит, ценности, убеждения и цели. Именно затова един съвет може да бъде изключително полезен за един човек и напълно неподходящ за друг.

Например препоръката „смени работата си“ може да бъде правилно решение за човек, който от години се намира в токсична работна среда. За друг човек, който изпитва временна умора или е загубил мотивация по други причини, същият съвет може да не реши проблема.

Решението не зависи само от ситуацията. То зависи и от човека, който се намира в нея.

Кога съветът е полезен?

Има много ситуации, в които добрият съвет е безценен.

• Когато искаме да научим ново умение, търсим обучител.

• Когато имаме нужда от експертно мнение по правен или финансов въпрос, се обръщаме към съответния специалист.

• Когато ни липсва опит в определена област, менторът може да ни спести време и грешки, като сподели собствената си практика.

В тези случаи съветът е напълно естествена и необходима част от процеса на учене.

Защо понякога най-добрият съвет е... да не получите съвет?

Има обаче ситуации, в които никой друг не може да вземе правилното решение вместо вас. 

Например:

• Да кандидатствам ли за нова позиция?

• Да остана ли в настоящото училище?

• Да поема ли повече отговорности?

• Коя професионална посока ще ми носи удовлетворение? 

На тези въпроси няма универсално правилен отговор. Той зависи от вашите цели, ценности, възможности и обстоятелства.

Именно затова понякога най-полезният разговор не е този, в който някой ви казва какво да направите, а този, който ви помага сами да достигнете до своето решение.

Един въпрос вместо съвет

В началото на статията обещах да споделя най-добрия съвет, който няма да ви дам. Причината е проста - не бих искала да взема решение вместо вас.

Мога да споделя знания, опит и различни гледни точки. Мога да ви помогна да анализирате ситуацията и да разгледате различните възможности. Но изборът остава ваш.

Затова вместо съвет ще ви оставя с един въпрос.

Кое решение в живота си отлагате, защото продължавате да търсите още един чужд съвет, вместо да се доверите на собствения си отговор?

Източници: 

• Въпроси и отговори за коучинга - ICF  България

• Advice taking and decision-making: An integrative literature review, and implications for the organizational sciences